Търсене

История на чая в България

През 50-те години на миналия век в България е отглеждан „китайски чай“ (Thea chinensis), известен още като (Camelia chinensis) - вечно зелено растение, което съдържа кофеин, теин, танини, ароматни вещества, антисклеротични флавоноиди и др. Това се случва в Странджа, в с. Кости, където се отглеждат и други чуждоземни видове.

Посадъчният материал е отгледан през 1955 г. от грузински семена в лаборатория на Института по биология при БАН, известен по това време като Института на акад. Методий Попов. Оттам растенията са пренесени през 1946 г. в Царево и оттам - до с. Кости от известните академици - професори - Борис Стефанов и Дончо Костов. Растенията са засадени под тяхно ръководство в местността “Свети Илия“ върху площ на Горското стопанство в долината на р.Велека.

Тези опитни растения до 1950 г. са отглеждани под ръководство на Манол Стоилов, научен сътрудник в Институт Методий Попов, а след това до 1964 г. под ръководството и изследвания на доц. Серафим Серафимов. Освен чаевите растения там на мястото са устроени 4 траншеи с цитрусови дръвчета. За постоянната нужда от напояване през 1954 г.е изграден примитивен „водопровод“ от близкия нискодебитен ручей. По-късно този изследователски пункт е предаден на Управлението на горите, почти без адекватно финансово обслужване. Поради липсата на грижи и главно на напояване, към 1983 г. при посещение на експедиция „Велека 3“ не са открити жизнени растения. През първите 25 години обаче чаевите растения се развиват добре с 3-5 поредни прираста с нормален ежегоден цъфтеж, включително и през суровите 1953, 1954 и 1963 г.

За неуспеха на експеримента допринася главно липсата на системни грижи и напояване. Освен това за икономически изгодно производство е нужна суровина от минимум 2000 дка, а такива големи напоявани площи в Странджа и Родопите е нямало.

Независимо от горепосочените резултатите по отглеждане на „китайски чай“ (Camelia chinensis) в страната, българската флора съдържа над 4100 вида билки и лечебни растения. 270 вида от тях са суровини за фармацевтичната, парфюмерната, козметичната и хранителната индустрия. Някои са широко разпространени в дивата природа: липа, шипка, коприва, глог, трън, черни трън, хвойна, дебелина, глухарче, лайка, къпина, боровинка и др. Други се отглеждат успешно на големи площи: кориандър, лавандула, маслена роза, маточина, мента, лайка, бял трън и др. Тези видове съставляват по-голямата част от билките, събрани и преработени за производство на чай както в страната, така и за износ.